Провеждането на проучвания през интернет дава в ръцете на респондентите огромна власт! Привикнали към постоянното четене онлайн, те плъзгат погледа си по редовете светкавично – сякаш „сканират“, вместо да четат, нетърпеливи са, а и с ръка върху мишката те са склонни във всеки следващ миг да прескочат към следващата уеб-страница. Именно затова оформлението на въпросите в дадена анкета е критично за набирането на достатъчна и точна информация в едно проучване.
Статистическата наука познава два основни вида въпроси за изграждането на анкетна карта: затворени и отворени.
Затворените въпроси включват запитване и списък от няколко възможни отговора. Измежду тях респондентите трябва да изберат най-подходящите. Обикновено този вид въпроси включват като потенциални отговори поредица твърдения с опция за избор на едно или няколко от тях. В някои случаи те могат да бъдат оформени като скала, където респондентът да даде своята оценка чрез предварително определена мерна единица.
Отворените въпроси включват запитване и „празно“ поле, в което респондентът да напише със собствени думи своя отговор. Иначе казано, тези въпроси изискват допълнителна информация от анкетирания.
Обичайно затворените се използват в търсене на по-спонтанни отговори. Отворените се предпочитат в случаите, когато се търси начин да се избегне изкривяване на информацията, възникващо заради „внушение“ чрез предлагането на възможни отговори.
Предимства и недостатъци на затворените въпроси
Плюсове: бързи са – изискват малко време; информацията е лесна за обработка.
Минуси: възможни са непълни отговори; могат да бъдат подвеждащи; могат да се окажат дразнещи за потребителя.
Ако вземем за пример въпрос, с който питаме респондентите кой, по тяхно мнение, е най-големият проблем за интернет днес, то ето как би изглеждал затвореният въпрос:
Затворените въпроси имат най-различни форми (подвидове). Tе могат да са с кръгли бутончета за кликване (т. нар. радио-бутони), с квадратчета за маркиране (т. нар. чекбоксове), със скала за измерване по дадена метрична система, с падащи менюта. В Survey.bg изборът на конкретния вид затворен въпрос случва интуитивно и мигновено, с едно движение на мишката, стига да има яснота кой точно формат е най-подходящ в дадения случай. Този въпрос обаче ще разгледаме в отделна тема за избора на вид затворени въпроси.
Така или иначе важното е, че въпросът не позволява на респондента да предостави свой личен, уникален, неочакван отговор. Грубо казано, разликата е като това дали ще попитаме „спагети или пица искаш за вечеря“ или „какво искаш да вечеряш“.
Оттук следва, че авторът на анкетата трябва да има изключително добро разбиране на темата, която е обект на изследване. Той трябва да може да предвиди всички възможни отговори, които респондентите биха могли да дадат. Липсата на детайлното познаване на темата на проучването може да доведе до недостатъчни възможности за отговор на респондентите. А това на свой ред ще значи, че те са принудени да отговорят нещо, което не съответства на реалните им нагласи. Добитите данни ще са ограничени или дори грешни.
Например, ако зададем въпрос „Как се придвижвате до работното си място“ – и предложим вариантите „с кола“, „с автобус“, „пеша“, то ние ще отнемем възможността за честен и коректен отговор на всички, които отиват на работа с колело, чрез съвместно возене с колата на колега, чрез организиран фирмен транспорт и т.н. В този случай сме длъжни или да изброим всички възможни форми на придвижване, или да оставим въпроса отворен: „По какъв начин се придвижвате до работното си място?“
Предимства и недостатъци на отворените въпроси
Отворени въпроси изискват респодентът сам да дефинира своя отговор чрез попълване в поле със свободен текст. Примери за такива въпроси са:
- Каква информация търсите?
- Какво бихте искали да знаете за тази кола?
- Какви допълнителни доказателства имате в подкрепа на своята теза?
- Какво ви накара да спрете да се занимавате с този спорт?
Ако се върнем на примерния въпрос за най-големия проблем за интернет днес, то ето как би изглеждал отвореният въпрос:
Обичайно за отворените въпроси е да започват изречението с „Как“ или „Защо“. Нерядко дефиницията може да започва и с „Разкажете ни за….“
Плюсове: развиват доверие: възприемат се като по-малко заплашителни, позволяват свободно и неограничено изразяване; събират данни, които изследователят не може да предвиди предварително.
Минуси: отнемат време; могат да натрупат ненужна информация: изискват по-големи усилия от страна на потребителя.
Важно е да се знае, че отворените въпроси отнемат значително повече време за попълване в сравнение със затворените. Прието е, че отговарянето на един отворен въпрос се равнява на времето за попълване на 3-4 затворени.
„Хибридните“ въпроси
Важно е да се знае, че в практиката много често се използва и „хибриден“ тип въпроси, който съчетава предимствата на отворените и затворените. Обичайно той изглежда като затворен въпрос – състои се от запитване и поредица от предложени възможни отговори. Последният от тях обаче гласи „Друго – моля посочете“ и предлага поле за попълване на свободен текст.
От гледна точка на статистическата наука този вид въпроси спадат към затворените въпроси. Предимството им е в по-голямата гъвкавост, която дават на респондента.
Съвет
Оптималният вариант за дадена анкета е въпрос на баланс между затворени и отворени въпроси. Специалистите в сферата на статистическата наука препоръчват при конструирането на проучване да се подходи по метода на разширяваща се надолу „фуния“. Това означава първо да се започне със стегнати, затворени въпроси с кратки възможни отговори. След това е добре да се продължи с отворени въпроси, търсещи оценки, причинно-следствени връзки и зависимости. Например:
1) Децата имат ли да пишат домашно днес?
Тук възможните отговори са два – да или не.
2) Какви домашни задания имат да пишат децата за училище?
Тук отговорите могат да бъдат пространни и разнообразни.