Готви се изследване за тенденциите в съвременната мода в облеклата, но изследователят има притеснение: по правило мъжете не носят поли и рокли, нито жените – вратовръзки и папионки. Нима всеки в тази анкета ще трябва да „изтърпи“ няколко питания, които изобщо не го касаят?
Не. Не и ако реализира проучването си със средствата на модерните уеб-технологии. Функцията „Логика“ в онлайн проучванията позволява всеки въпросник да се конструира гъвкаво. С „логиката“ в анкетата могат да се вградят стъпки, чрез които въпросникът се променя в зависимост от отговорите на специфични въпроси. Цели групи с питания могат да се явят само пред онези респонденти, които имат какво да кажат по тези теми.
„Логиката“, най-общо казано, представлява набор от зависимости тип „Ако….- тогава….“ Например, при наличието на въпрос относно пола на респондента, ако той посочи, че е мъж, тогава ще бъде препратен към група въпроси, които касаят мъжката мода. Ако пък посочи, че е жена, тогава на екрана ще се явят другите запитвания – за дамската мода.
С добавянето на „логика“ в едно проучване изследователят може да си гарантира, че пред респондентите ще се явят само въпроси, които касаят точно тези хора. Попълването на въпросника се „персонализира“. Питанията, които не са съотносими към даден човек, просто не се показват. По този начин се пести време. В същото време за хора, които отговарят на даден профил, може да се добавят допълнителни запитвания – това пък повишава стойността на събраните данни. При всички случаи крайните резултати са по-прецизни.
Изследванията с вградена „логика“ са, образно казано, „съшити по мярка“ за отделни групи респонденти.
Проучване, което се осъществява чрез логика:
- пасва точно на профила на респондента
- спестява му нерелевантните въпроси
- насочва го към подходящи допълнителни въпроси
- може да изследва в детайл определени теми.
Например, в едно проучване за жилищния пазар може да се формират две групи въпроси – за собствениците на жилища и за тези, които живеят под наем. Така анкетата ще започне с въпрос дали респондентът живее в собствен дом. Ако отговорът е „да“, тогава логиката ще го препрати към групата с въпроси за собственици. Ако отговорът е „не“, човекът ще бъде насочен към въпросника за живеещите под наем.
Видове логика
Условно можем да разделим приложенията на „логиката“ на три вида:
Логика на пропускане на въпрос – ако респондентът е дал определен отговор, тогава един или няколко въпроса от анкетната карта се скриват. Например ако в изследване за бременността респондентът посочи, че е мъж, логиката може да скрие всички въпроси относно преживяните неразположения по време на бременността.
Логика на показване на въпрос(и) – когато респонднетът е дал определен отговор, пред него се показва допълнителен въпрос (подвъпрос). Например, ако има висше образование и е посочил, че образователната му степен е по-висока от магистърска, анкетата може да покаже въпрос дали се занимава с преподавателска дейност.
Логика на разклоняване – в зависимост от дадения отговор респондентите се насочват към един от няколко набора с въпроси. Например, ако в едно изследване сред служителите на фирма респондентът посочи, че е мениджър, то той ще бъде насочен към въпросник за служители от управленско ниво, а ако е служител без мениджърски отговорности – тогава ще бъде препратен към друга група питания. Или, ако се върнем на примера с жилищното проучване, също са налице два „клона“ на анкетата – един за собствениците и един за живеещите под наем.
Приложения
Логиката се прилага за множество различни цели. Някои от най-често срещаните приложения на тази гъвкавост са:
Страници, които изискват съгласие: някои проучвания започват с въпрос, с който се изисква от респондентите да дадат съгласието си за нещо. Например, те може да искат съгласие да са навършили определена възраст, или респондентът да разкрие дадени лични данни, да сподели чувствителни подробности от личните си вкусове и др. Ако отговорът е „не“, тогава „логиката“ ще пропусне целия въпросник и ще препрати несъгласния на последната, благодарствена страница.
Дисквалифициране: Някои респонденти могат да бъдат дисквалифицирани на базата на някакъв посочен от тях признак, разкрит чрез отговор на определен въпрос. Например, при проучване за заплатите на специалистите от инженерните науки, ако някой посочи, че е историк или пък филолог, тогава той просто ще отпадне от проучването.
Оценка тип 360-градусова обратна връзка: при изследване, където се прави „360-градусова обратна връзка“ за даден служител, пред всеки респондент може да се представи падащо меню, от което да избере даден колега. В резултат на избора пред него ще се явяват група въпроси, които касаят оценяването на точно определения колега. (Вижте повече за проучванията тип 360-градусова обратна връзка)
Многоезични проучвания: ако се изследва група, в която респондентите говорят и български, и английски, те могат да имат избор на какъв език да четат въпросите. Това е полезно, за да не се претоварват страниците на анкетата с много текст. Вместо това още в самото начало ще се предложи избор на език. В зависимост от това какво избере респондентът, ще му се покаже въпросник или на английски, или на български.
Кога се вгражда логика
„Логика“ най-добре се се прилага при въпроси от типа затворени. Те могат да са с един или с няколко възможни отговора. Така изследователят може да прецени при кой отговори какви въпроси следва да се явят пред респондента.
В редки случаи „логика“ може да се прилага и при отворени въпроси. В тези сценарии, в общи линии, определящо е дали има или няма отговор на запитването.
Архитектура на „логиката“
За да въведем логика в едно проучване , трябва първо да имаме ясна идея какво искаме да постигнем. Един пример за това може да бъде следната схема:
Ако отговорът е „да“, тогава представяме въпросите от секция А
Ако отговорът е „не“, тогава показваме питанията от на секция Б
Хубаво е предварително да седнем и да скицираме груба схема на логиката, която ще приложим в проучването.
Важно е да се знае, че при конструирането на логика в проучванията схемата се задейства тогава, когато респондентът натисне бутона за следващ въпрос („по-нататък“, „следващ“ и др). По тази причина се приема за добре да има само един условен въпрос на страница.
Предимства на логиката
- Накратко, удобствата от прилагането на „логика“ в проучванията се свежда до:
- „Персонализиране“ на изследването
- Представяне само на релевантни въпроси за всеки респондент
- Респондентите остават съсредоточени в процеса на попълване
- Подобрява се попълването на въпросника
- Намаляват се грешните отговори
- Изследователят може да се задълбочава в определени отговори
- Намаляване на недовършените анкети заради „прескачане“ на въпроси
- Подобряване на събираемостта на данните
- Пестене на време на респондентите
Ако смятате, че тази функция може да бъде полезна за Вашето проучване, създайте своя профил в Survey.bg и разгледайте какви възможности предлага функцията „Логика“ в дадено изследване.