Сугестивните въпроси подсказват на респондента кой отговор очаквате: „Не смятате ли, че…?“, „Специалистите препоръчват…, съгласни ли сте?“ Зареденият въпрос отива още по-далеч: в него има вградено предположение или емоционално натоварена дума, от които човек не може да се измъкне, каквото и да отговори. И в двата случая резултатите изглеждат наред, но са изкривени, а нищо в данните не ви предупреждава. Статията е за всеки, който сам съставя анкета и иска да провери черновата си. Ще намерите признаците във формулировката и в отговорите, капана „Съгласни ли сте, че…?“, примери „преди и след“ и проверка преди изпращане.
Най-важното
- Сугестивният въпрос подсказва желания отговор; зареденият налага предположение на всеки, който отговаря.
- Формулировката може да премести отговорите с много процентни пункта, а в резултатите нищо не го издава.
- Проверявайте и отговорите: двете страни на скалата, равни стъпки, изход за хората, за които въпросът не се отнася.
- Вместо „Съгласни ли сте, че…?“ питайте пряко или дайте избор между две твърдения.
- Преди въпрос, който предполага нещо, задайте въпрос-филтър; изпробвайте черновата върху няколко души.
Какво са сугестивните и „заредените“ въпроси
Сугестивният въпрос е въпрос, чиято формулировка насочва респондента към определен отговор или кара някои отговори да изглеждат по-приемливи от другите. Зареденият въпрос съдържа нещо, което респондентът не е казал. Понякога това е предположение, което всеки отговор потвърждава; в логиката такъв въпрос се нарича „сложен въпрос“. Друг път това са емоционално натоварени думи, на които хората реагират повече, отколкото на самата тема. И двата вида са подвеждащи въпроси: отговорът показва не какво мисли човекът, а какво му е подсказал въпросът.
Класическият пример е „Спряхте ли да крадете коли?“: „да“ признава, че човекът е крал, а „не“ – че още краде. В анкета същото прави въпросът „Цената ли ви накара да спрете да ползвате самобръсначки с едно ножче?“: той предполага, че човекът се бръсне, ползвал е такива самобръсначки и е спрял. Мъж с брада няма верен отговор.
| Вид | Какво прави | Пример |
|---|---|---|
| Сугестивна формулировка | Подсказва желания отговор | „Нали сте доволни от новото работно време?“ |
| Вградено предположение | Всеки отговор потвърждава нещо недоказано | „Защо спряхте да пазарувате при нас?“ |
| Емоционално натоварени думи | Хората реагират на думата, а не на темата | „…за реклама на съмнителни партии“ |
| Позоваване на авторитет или мнозинство | Несъгласието изглежда като незнание | „Специалистите смятат, че… Съгласни ли сте?“ |
Защо са опасни: отговорите се местят, а нищо в резултатите не го издава
Една и съща тема, зададена с други думи, дава други числа. канадската статистическа служба Statistics Canada описва два варианта на въпрос за пазаруването в неделя от Toronto Area Survey (1991 г.). Попитани дали магазините, които искат, трябва да имат право да работят в неделя, 73 % отговарят „за“. Когато неделята е представена като общ почивен ден, 44 % подкрепят почивния ден, а 50 % са против. Изборът е същият, но привържениците на затворени в неделя магазини нарастват от 25 % на 44 %, а мнозинството за отворени магазини се свива от три към едно (73 %) до крехко мнозинство (50 %).
В анкета с една формулировка нищо не издава този ефект: резултатите изглеждат нормално, допустимата грешка не го покрива, а повече отговори не го намаляват. Размерът му се вижда само при две формулировки, изпробвани върху сравними групи, както в канадския пример. Това е систематично отклонение, а не случайна грешка: във вашата анкета го предотвратява само по-добрият въпрос. А задължителният зареден въпрос принуждава всеки, за когото предположението не важи, да отговори невярно.
Причината обикновено е, че авторът знае какво се надява да чуе и формулира въпроса в тази посока. Проверката на хипотеза е смисълът на анкетата, но Американската асоциация за изследване на общественото мнение (AAPOR) съветва въпросът да не представя само едната гледна точка.
Признаци във формулировката
Проверете всеки въпрос от черновата за следните признаци.
- Търсене на потвърждение. „Вярно ли е, че…“, „Не мислите ли, че…“, „…, нали?“, „все пак“, „все още“, „най-после“. „Все пак сте доволни от новото работно време, нали?“ става „Доколко сте доволни или недоволни от новото работно време?“
- Авторитет или мнозинство. „Специалистите казват…“, „Научно доказано е…“, „Повечето клиенти смятат…“: който не е съгласен, изглежда неосведомен. Махнете въведението и задайте самия въпрос.
- Социален натиск. „Като повечето отговорни родители, четете ли на детето си всяка вечер?“ подканва към социално одобрявания отговор (социална желателност). Въведение, което представя неудобно поведение като обичайно („На много хора им е трудно да…“), е друг похват, с противоречиви резултати; и двете теми са в статията какво да правим с чувствителните въпроси в анкетата.
- Натоварени думи. „Съмнителни партии“, „прахосване“, „отличното ни обслужване“. Използвайте неутрални думи и назовете двете страни: „Подкрепяте ли, или не подкрепяте…?“
- Вградено предположение. „Защо спряхте…“, „Какво ви харесва най-много в…“. Първо попитайте дали изобщо е така (въпрос-филтър) или оставете място за „нищо“: „Има ли нещо, което ви харесва в…? Ако да, какво?“
Неутралната формулировка маха капана, но не и неудобството: на въпроса „Крали ли сте някога кола?“ мнозина пак няма да отговорят честно, защото хората премълчават поведение, от което се срамуват. Това вече е чувствителен въпрос.
Подвеждащи отговори: скалата също може да насочва
Неутрален въпрос с неравни отговори пак насочва. В балансираната скала положителните и отрицателните надписи са точни противоположности с еднаква сила („Много трудно“ … „Много лесно“), а от двете страни има еднакъв брой степени. Скалата „Много доволен / Доволен / Неутрален / Не съвсем доволен / Недоволен“ не е такава: „Не съвсем доволен“ не е противоположност на „Доволен“ и отрицателната страна е по-слаба. Ако нарочно правите скала с повече положителни степени, не представяйте резултата, сякаш скалата е балансирана („80 % ни оценяват с „добре“ или по-високо“).
Отговорите трябва да покриват всички разумни възможности (AAPOR): ако някой респондент не намира своя отговор в списъка, добавете поле за друг отговор и „Не се отнася за мен“. Отметката „Задължителен отговор“ е изключена, докато не я включите; включвайте я само ако всеки може честно да отговори. Не отбелязвайте отговор предварително, защото така го подсказвате; в Survey.bg въпросите се отварят без отбелязан отговор.
В Survey.bg надписите на скалата пишете вие. Скалата с номерирани степени има надпис само в двата края, затова двата надписа трябва да са точни противоположности, а в матричния въпрос надписвате всяка колона. За броя на степените и средната точка вижте как проектирането на анкетата зависи от бъдещия анализ.
„Съгласни ли сте, че…?“: твърденията подканват към съгласие
Много хора се съгласяват с твърдението, каквото и да казва то: това е склонността към съгласие, която описват и Pew Research Center, и Австралийското статистическо бюро (някои респонденти просто отговарят с „да“ на всичко). Помага прекият въпрос с отговори, които назовават самото качество, за което питате: вместо „Съгласни ли сте, че доставката ни е бърза?“ питайте „Колко бърза или бавна беше доставката?“ (от „Много бърза“ до „Много бавна“). Друг начин е изборът между две твърдения: „Кое е по-близо до вашето мнение: А… или Б…?“
Преди и след: как да преформулирате подвеждащ въпрос
| Преди | Какво не е наред | След |
|---|---|---|
| „Трябва ли парите на данъкоплатците да се харчат за реклама на съмнителни политически партии?“ | Натоварени думи, само едната страна | „Подкрепяте ли, или не подкрепяте държавното финансиране на рекламата на политическите партии?“ |
| „Цената ли ви накара да спрете да ползвате самобръсначки с едно ножче?“ | Предполага, че човекът се бръсне, ползвал е такива самобръсначки и е спрял | Филтър: „Ползвали ли сте някога самобръсначка с едно ножче?“ („Да, и още я ползвам“ / „Да, но вече не“ / „Не, никога“ / „Не се бръсна“). После само за „Да, но вече не“: „Коя е основната причина да спрете?“ (цената е сред вариантите, има и поле за друг отговор) |
| „Влияе ли неуважението на учениците към учителите върху преподаването във вашето училище?“ | Предполага, че учениците не уважават учителите | „Как бихте описали отношението на учениците към учителите във вашето училище?“ (от „Много уважително“ до „Много неуважително“), а след това питайте за последиците |
| „Специалистите казват, че хората трябва да правят покупките си информирано. Съгласни ли сте?“ | Позоваване на авторитет, формат „съгласен – несъгласен“ | „Кое е по-близо до вашето мнение? А) Преди да купите уред, си струва внимателно да сравните моделите. Б) Сравняването на моделите обикновено не си струва времето.“ |
| „Съгласни ли сте, че обслужването в общината е бързо?“ | Формат „съгласен – несъгласен“, само едната страна | „Колко бързо или бавно бяхте обслужени в общината?“ (от „Много бързо“ до „Много бавно“) |
| „Колко доволни бяхте от отличния ни курс?“ („Изключително доволен / Много доволен / Доволен / Недоволен“) | Натоварена дума, неравни отговори | „Как оценявате курса?“ („Много добър / Добър / Нито добър, нито лош / Лош / Много лош“) |
Вторият ред показва най-полезния похват: въпрос-филтър, след който допълнителния въпрос виждат само хората, за които се отнася. В Survey.bg това става в „Логика на анкетата“: добавете към отговора, който води нататък (тук „Да, но вече не“), правило „Покажи въпрос“. Допълнителният въпрос е скрит от самото начало и се появява само за тях. Можете и обратното: правило „Скрий въпрос“ към останалите отговори. Едно правило показва или скрива един въпрос, затова всеки допълнителен въпрос има нужда от свое правило. Скритият от правило въпрос не спира респондента, дори да е задължителен. Как се задават правилата, описва статията за логиката в анкетата.
Проверете анкетата, преди да я изпратите
Дайте черновата на няколко души от групата, за която е анкетата: AAPOR съветва въпросникът да се изпробва предварително, а Pew Research Center нарича това съществена стъпка. Питайте ги кой отговор им се е сторил очакван и ги помолете да преразкажат всеки въпрос със свои думи. Включете поне един човек, който не споделя хипотезата ви. Отговорите им се записват като истински отговори: после ги изтрийте от резултатите или изпробвайте копие на анкетата. Накрая проверете всеки въпрос и всеки списък с отговори по „Признаци във формулировката“.
За всеки въпрос за мнение или поведение се запитайте: може ли респондентът да познае кой отговор искате да чуете? Ако може, пренапишете въпроса. Въпросите за знания и факти имат верен отговор; правилото е за останалите въпроси.
Накратко
Неутралната анкета стъпва на три навика: думи, които не подсказват отговора, балансирани отговори с изход за хората, за които въпросът не се отнася, и въпрос-филтър преди всеки въпрос, който предполага нещо. Накрая изпробвайте черновата върху няколко души. Ако искате да видите въпрос-филтър в готова анкета, разгледайте шаблона за оценка на продукт или услуга: първият му въпрос пита дали клиентът изобщо е ползвал продукта.
Готов шаблон: анкета за продукт или услуга
Първият въпрос е филтър: ползвал ли е клиентът продукта. Преди да изпратите анкетата, проверете останалите въпроси по признаците от статията.
Вижте шаблона