Ако попадате за първи път на темата за уеб-проучванията в сферата на образованието, може да си помислите, че говорим за анкетите като средство за изпитване – но ако сте чели как „Ректори и директори следят имиджа на училища и ВУЗ-ове чрез уеб-изследванията“, то вече знаете, че става дума за набиране на данни за вземане на управленски решения.
Университетски ректори и училищни директори, учители, гост-лектори и администратори днес общуват с учащите като с равнопоставени личности. За добрия учебен процес те се нуждаят от информация за удовлетвореността на своите възпитаници и техните нужди. Инструментите на уеб-средата могат да помогнат по неповторим начин.
Онлайн-базираните проучвания могат да уверят респондента в неговата анонимност и защитеност. Това е особено важно при изследвания в образованието. Да, анонимността е нещо присъщо на уеб-проучванията във всички сфери, но тя е изключително ценна при работата с деца и ученици. Та колко деца биха дръзнали да споделят очи в очи с директора, например, че даден учител е предубеден и изкривява оценките им целенасочено? А как би узнал директорът кои от гимназистите продават наркотици сред съучениците си, когато тази дейност е толкова ловко прикрита? Но нека представим всички възможности поред.
Проучване на учебната среда: всички аспекти на общата учебна атмосфера могат да бъдат обрисувани чрез проучване онлайн. Чувстват ли се младежите мотивирани да учат? Какво е отношението в това училище / университет към различията – към други етноси, религии и нагласи? Уважават ли преподавателите своите студенти? Администрацията на училището върши ли си работата?
Чрез добре дефинирани въпроси учителите и ръководителите могат да добият ясна представа дали е налице здравословна и насърчаваща учебна среда. Лесно е да се узнаят подробности, които някога трудно са стигали до ушите на мениджмънта – например за нечестни и несправедливи преподаватели, за предубеденост към дадени ученици, за дискриминация, за конфликти между учениците.
Удовлетворение от програмата на университета: какво кара студентите да се чувстват удовлетворени от учението си в университета? Колко ефективно е обучението им? Смятат ли, че им дава необходимите знания и умения? Ръководството може лесно и бързо да „сондира“ задоволството на студентите. Резултатите могат да загатнат за необходимост от промяна в учебните планове или методите на преподаване.
Тук може да се регистрира и влиянието на фактори извън написаното в учебниците и документите. Такива са например подкрепата от страна на преподавателите и насърчителното им отношение.
Задоволството сред учащите и липсата на такова могат дори да провокират провеждането на осезателна реформа – например дигитализиране на ресурсите на университетската библиотека, и др.
Оценка за курсове, програми, събития: всяка нововъведена мярка в едно учебно заведение, колкото и добре преценена да е, следва да бъде оценена от директните „получатели“ – ученици или студенти. Чрез уеб-инструментите може да се проучи реакцията към нов курс за специализация или предмет в училище. Измерването на реакцията към него ще помогне да се вземе решение дали инициативата да продължи, да се развие, да стане част от учебния план – или напротив.
С уеб-анкета може лесно да се измери отношението към проведено образователно събитие. Това може да е например сказка или беседа, екскурзия, представление, фестивал, или друго нововъведение като например виртуален секретариат.
Оценка на преподаватели: с уеб-проучванията днес ръководството на учебно заведение може да запита своите възпитаници какво е отношението им към даден преподавател. За всички обучаващи могат да се натрупат оценки в различни равнини – за техните познания, способността им предадат знанията си, възможностите им да заинтригуват и да поддържат вниманието, уменията да отговорят на конкретните способности на всеки различен учащ.
Възможно е да се потърси мнението на учащите за използваните от преподавателя учебни материали – учебници, работни тетрадки, нагледни помагала, интерактивни презентации.
И още: доколко един учител е иноватор– създава ли хубави виртуални презентации, използва ли онлайн форуми, насърчава ли използването на модерни софтуерни инструменти; справедлив ли е в своите оценки; безпристрастен ли е; честно ли се отнася към учениците?…
Интерес към специални теми: уеб-базираните проучвания са чудесен начин да се напипа интересът на учащите към специфични области. Това може да са теми, които се преподават, но събуждат у учащите потребност от задълбочаване и разширяване на познанията. Може и да са теми, които изобщо не присъстват в учебния план.
Удовлетворяването на подобен вътрешен интерес може да се случи по много начини – чрез допълнителни курсове, свободноизбираеми часове и т.н. При всички случаи задоволяването на потребността на учениците да узнаят повече има поне два много положителни ефекта: – те придобиват допълнителни знания и умения, и харесват още повече училището, в което учат.
Кариерно планиране: все повече преподаватели се стараят да провокират младите да изградят свой план за кариерно развитие. Сега учителите могат да използват уеб-проучвания за изследване на нагласите на учениците за бъдещата им професионална реализация. Стъпвайки на получената статистика, те могат да преценят какви ходове да предприемат, за да помогнат на учащите да намерят своята реализация в бъдеще.
Оценка на завършилите: безценна възможност за един университет е да узнае от своите възпитаници, които вече са завършили, дали добре ги е подготвил за бъдещата им кариера. Започнали работа като реално работещи хора, те най-добре могат да кажат дали знанията, натрупани в университета, са практически приложими и полезни. Също така могат да дадат насоки – в каква посока трябва да акцентират преподавателите, в каква посока е добре да се доразвият учебните планове.
Не по-малко ценна е за училищата обратната връзка от завършилите средното си образование. Дали получените знания са им били достатъчни да влязат в университета? Наложило ли се е да прибегнат до допълнителни курсове? Дали завършилите професионални школи са намерили реализация на пазара? Тези и други подобни въпроси трудно намират отговор, когато поредният випуск „отлети“.
В днешната реалност, когато голяма част от завършилите заминават в чужбина, тази обратна връзка изключително осезаемо липсва и на преподаватели, и на ръководители на учебни заведения.
Деликатни проблеми – наркотици, насилие в училище, секти: най-трудно за ръководителите на учебни заведения е справянето с нерегламентираните, нелегалните и подмолни явления – разпространение на наркотици сред учениците, пиене, пушене в училище, насилие сред децата, разпространение на религиозни секти, сексуален тормоз. Не могат да бъдат взети мерки за който и да е проблем, ако не се знае за неговото съществуване. Тъй като са наясно с нелегалния характер на своите занимания, практикуващите горните вредни дейности ловко прикриват нередните си действия.
Някога единственият шанс преподавателите да узнаят за подобни нередности беше да сварят някого „в крачка“ или да научат от друг ученик, който впоследствие става обект на лошо отношение. Точно тук уеб-инструментите за събиране на данни са безценни!
При внимателно формулиране на въпросите и начина на поднасянето им тези средства могат да разкрият подобен деликатен проблем в дълбочина. Гарантирането на анонимността би насърчило онези, които имат притеснения, да говорят по неудобната тема. Използвайки анонимни, незаплашителни словесни техники, ръководителите могат да установят нужните подробности, за да се създаде представа за характера, мащаба и произхода на проблем.
Оценка на дистанционно обучение: с навлизането на новите технологии в образованието дистанционното обучение стана хит, но все още то е белязано от все същото предизвикателство – липсата на жив контакт и на достатъчна обратна връзка. Доволни ли са курсистите от дадено онлайн обучение? Харесва ли им уеб-базираната класна стая? Кои фактори считат за най-важни за успешното си обучаване? Смятат ли, че нещо липсва в техния курс?
Биха ли предпочели да се обучават за същото чрез присъствена форма на обучение с практически занятия? Търсенето на тяхното мнение е съвсем обичайна практика. Използването на уеб-анкетите като средство за целта пък е най-логичният начин да се съберат и обобщят мненията на потребителите на дистанционно обучение.