При съставянето на въпросник за проучване, без значение дали то ще се провежда онлайн, по телефона или чрез хартиени писма, неопитният изследовател рискува да провали анкетата си, ако включи в нея двойни въпроси. Това е много вероятно да се случи именно при уеб-базираните проучвания. Защо ли? Както неведнъж вече е ставало дума, при тях е от изключително значение да пестим времето на респондента. Технологията ни задължава да направим анкетата така, че отговарящият да може да я попълни лесно и бързо. В стремежа да се спести време обаче понякога се раждат запитвания като това:
За всеки продукт може да има добър пазар, но самият продукт да не се продава добре – било то заради висока цена, заради лоша репутация на производителя или друга причина.
Двойните въпроси са една от най-честите грешки при съставянето на анкетни карти. Ако трябва да обобщим горния пример, то двойният въпрос се явява тогава, когато един въпрос засяга две теми, но позволява само един отговор.
Ефект върху изследването
Защо не е желателно да има подобни въпроси в проучването? Наличието на двойни въпроси води до неточност в резултата. Двойните въпроси създават база с информация, на която не можем да стъпим за извеждането на правилни изводи. Когато във формулировката има, де факто, два въпроса, то ние не можем да кажем със сигурност на кой от тях отговаря респондентът. Ако например сме запитали: „Доволни ли сте от цените на мобилните ни услуги и клиентското обслужване“ и предлагаме 5-степенна скала за оценка (много доволен – доволен – средно – недоволен – много недоволен), то как следва да разбираме човек, който е посочил „много недоволен“? Може ли това да е човек, възмутен от цените, но доволен от обслужването? Или обратното – разгневен от отношението, което е получил в центъра за обслужване на клиенти, но пък удовлетворен от сметката си?
Разпознаване
Много от двойните въпроси могат да се разпознаят по наличието на съюза „и“. Това обаче не е гаранция. Съюзът „и“ може да съществува и в един съвсем правилно дефиниран въпрос.
Може да се приеме, че двоен въпрос е този, който лесно може да бъде разделен на два отделни въпроса.
Пример за двоен въпрос би било следното: „Смятате ли, че учениците трябва да имат повече часове по история и география?“ Този въпрос се формира от следните два самостоятелни въпроса:
1. „Смятате ли, че учениците трябва да имат повече часове по история“
и
2. „Смятате ли, че учениците трябва да имат повече часове по география“.
Ето и още примери:
Смятате ли, че колите трябва да бъдат по-бързи и по-сигурни?
Доволни ли сте от работното си място и заплащането?
Вашият отдел по човешки ресурси има ли различни политики по привличането на мъже и жени?
Намирате ли този учебник за интересен и полезен?
Разновидности
Като двойни следва да се разглеждат и въпроси, чиито предварително дефинирани отговори се състоят от по две твърдения наведнъж. Например, ако даден въпрос пита: „Какво ви мотивира да работите?“, а отговорът гласи: „приятна работа и приятни колеги“. Изправен пред такова запитване, какво би следвало да отговори човек, който смята работата си за досадна, но не я напуска заради добрите взаимоотношения с колегите? Наличието на двойни отговори също се счита за двоен въпрос и следва да се избягва.
Както вече стана дума, двойните въпроси често съдържат съюза „и“, но това не бива да се счита за отличителен белег. Ето един пример за двоен въпрос, който на пръв поглед не изглежда такъв: „Трябва ли държавните организации да намалят административните формалности за служителите си чрез наемане на повече администратори?“ Това запитване може да се тълкува като съставено от два въпроса:
„Трябва ли държавните организации да намалят административните формалности за служителите?“
и
„Трябва ли държавните организации да намалят наемат повече администратори?“
Както става ясно от горния пример, двойните въпроси понякога са съвсем „невидими“.
Изключения – в политиката
Трябва да се има предвид, че някои изследователски организации използват двойни въпроси съвсем целенасочено. Става дума за случаи, когато професионалисти залагат на тази схема като средство за целенасочено изкривяване на резултати, въвеждане в заблуда и създаване на определени нагласи сред обществото. Такива ситуации обикновено са свързани с оповестяването на „медийни доклади“ за политически явления, партии, политически фигури и други фактори в политическия живот, манипулирани от съответните заинтересовани страни.
Гъвкавостта на уеб-инструментите
Уеб-базираните проучвания, освен че предразполагат изследователя към грешка чрез съставянето на двоен въпрос, крият в себе си и потенциала за възможно най-елегантното избягване на този проблем.
Като правило решението на проблема с двойните въпроси е просто – те се разделят на два отделни въпроса. Например:
Двоен въпрос: Съгласни ли сте, че паркирането в центъра е проблем и общината трябва да работи усърдно за решението му?
Ревизиран въпрос: Има ли проблем с паркирането в центъра?
Ако участникът отговори „да“: Трябва ли общината да направи нещо за решаването на този проблем?
Със средствата на съвременните уеб-технологии може да се „програмира“ подаването на подобен „допълнителен“, вторичен въпрос като продължение на вече зададения. В зависимост от тематиката изследователят задава условие, при което да се показва вторият, допълващ въпрос.
В Survey.bg това се случва чрез менюто за настройки, където съставителят на анкетата ще намери функцията „Логика“.
Тази „Логика на въпроса“ очаква изследователя да зададе своето условие:
Ако се върнем на горния пример с паркинга, то въпросът ни е „Има ли проблем с паркирането в центъра?“, а условието е респондентът да отговори „да“:
Разнообразни са възможните действия, които могат да последват в случаите, когато респондент отговори на предварително зададеното условие: той може да бъде препратен към вторичен въпрос, към външна уеб-страница, към по-следваща анкетна карта и т.н.
По този начин изследователят постига максимално ефективно използване както на времето, с което разполага (препоръчително е едно обикновено уеб-проучване да отнема на респондента не повече от пет минути), така и на технологиите на уеб-средата. Това са функции, които при традиционните изследвания чрез хартиен носител са възможни само с намесата на трети човек – анкетьор, което оскъпява проучването и носи риска от погрешно интерпретиране на отговорите.