Отворените и затворените въпроси в едно изследване носят своите преимущества, но и недостатъци. В зависимост от своите цели, от особеностите на пазара, аудиторията или извадката, както и от спецификата на материята, изследователите прибягват до единия или другия вид. Търси се балансът на множество важни фактори. Информацията трябва да е статистически удобна за обработка и анализ. Тя трябва да е истинна и коректна. В същото време трябва да дава на респондентите достатъчно свобода да изразят позицията си.
Тогава как може човек да реши как точно да попита, за да постигне идеалния баланс?
Кога се използват затворени въпроси?
Затворените въпроси са проектирани да създават лесно измерими данни. Това е от значение за статистическата тежест на резултатите от изследването.
Информацията, събрана чрез затворен тип въпроси, позволява на изследователите сортират данните и да търсят зависимости вътре в тях.
Благодарение на затворената структура на въпросите Survey.bg, както и редица други уеб-инструменти за провеждане на изследвания, позволяват прилагането на мощен аналитичен механизъм, който извежда на преден план тенденциите от събраните данни. Графики като например стълбчета и „питки“, класации и различни разрези са възможни именно благодарение на факта, че отговорите са в единен формат и годни за обработка.
Често затворените въпроси се използват за добиване на демографски данни. Това е една добра илюстрация за приложението на тази структура. Да допуснем, че собственик на уебсайт за здраве предполага, че има определени типове хора, които са по-склонни да посещават неговия сайт. За да узнае какви посетители влизат в портала, той съставя анкета със затворени въпроси относно пол, възраст, статус на заетостта. От събраните по този начин данни собственикът на сайта лесно ще може да определи профила на „типичния“ си посетител. Той може да установи, например, че най-много посетители са жени на възраст от 18 до 35 години, предимно работещи и с добър финансов статус. Така собственикът ще може да изготви план на какви продукти да наблегне в портфолиото на сайта си.
Кога се използват отворени въпроси?
Въпросите от отворен тип предоставят богати, качествени данни. По същество те осигуряват на изследователя възможност да добие представа за всички мнения по дадената тема, с които може и да не е запознат. Поради своя характер тези данни не са удобни за обработка. Те са лишени от „статистическата значимост“, типична за затворените.
Независимо от това отворените въпроси са полезни в няколко случая:
1) Интервю с експерти: това е типичното интервю, което сме виждали да правят журналистите – те запитват и оставят събеседника си да отговори каквото намери за добре, колкото дълго му е удобно, със собствени изразни средства.
2) проучване на малки групи от населението: отворените въпроси могат да бъдат полезни за изследвания, насочени към малка общност, ако не се предвижда задълбочен статистически анализ. В този случай отвореността означава по-ценен принос от всеки от респондентите.
3) Предварително проучване или подготовка за проучване: нерядко провеждането на мащабни изследвания изисква предварително проучване, за да се установят параметрите на бъдещата анкета – структура на аудиторията, нагласи, теми-табу и т.н. Отворените въпроси могат да разкрият разнообразие от мнения и поведения, за които изследователят може и да не подозира.
4) зона за свободен отговор: добра идея е в дадено проучване, без значение колко е голямо, да се остави възможност за свободен коментар в края на анкетата. Това е особено ценно при проучвания, търсещи нагласи, мнения, оценки. След отговарянето на множество затворени въпроси респондентите могат да искат да споделят допълнително свои впечатления, виждания и критики, които няма как да бъдат уловени чрез затворените въпроси.
Отворените въпроси имат няколко недостатъка, които обичайно се подценяват. Събраната богата, разнородна информация може да е за предпочитане по отношение на качеството, но при големи изследвания обемът на тези данни може да се окаже главозамайващ. Обработката може да е буквално непоносима.
Статистическата тежест на добитата по този начин информация пък не позволява данните да бъдат представяни наред с отговорите с количествен измерител, добити чрез затворени въпроси. Всеки отговор трябва да се разглежда като уникално мнение.
Сравнение
Ако трябва да сравним отворени и затворени въпроси по една и съща тема, ето как биха изглеждали те:
| Затворен въпрос | Отворен въпрос |
|---|---|
| Разбирате ли се добре с шефа си? | Какви са взаимоотношенията ви с шефа ви? |
| Ще гласувате ли на изборите? | Какво мислите за кандидатите на предстоящите избори? |
| Какъв цвят е панталонът ви? | Разкажете за цветовата комбинация, която сте предпочели за облеклото си днес. |
След всичко, казано дотук, може да добавим и още няколко разлики.
Затвореният тип въпроси в общия случай довеждат до по-високи проценти на получените отговори. Това донякъде е така, защото леснотата на попълването предразполага респондентите да отговорят бързо (и до голяма степен спонтанно), а отворените въпроси изискват усилие и време. Отворените въпроси, от своя страна, по-често „носят“ липсващи данни. Освен това при тях е много по-вероятно да се получат по-неадекватни отговори.