Освен правилното формулиране на въпросите в дадена анкета важно е и да се обърне внимание на типовете и видовете въпроси и тяхното проектиране. Техният формат до голяма степен зависи от вида и формата на очакваните резултати. Например, ако крайната цел е да узнаем разпределение на дялове, каквото най-често се илюстрира с графика тип „питка“, то най-резонно би било да зададем затворен въпрос, в който е възможен само един отговор. Да речем, ако се изследва възрастовото разпределение в дадена група пълнолетни хора, то желаният резултат навярно би изглеждал приблизително така:
Тогава въпросът следва да се оформи като затворен, с радио-бутони:
Кръговата диаграма от примера с възрастта по-горе, наричана шеговито „питка“, предполага всеки респондент да даде само по един отговор. Сборът от всички отговори винаги е 100%.
Въпросът е задължително затворен. Той може да е с отговори с радио-бутони, ликертова скала (където респондентът оценява нещо чрез степенуване, например от 1 до 6), може да е единичен избор на графика и др.
Отговорите непременно трябва да са взаимно изключващи се. Много съществено е предложените отговори да изчерпват пълния спектър от потенциални варианти за отговор. Това значи напълно да се изключи вероятността респондентът да не намери подходящ отговор за своето състояние/отношение. Пример за подобен пропуск би било:
Моля, посочвете какъв е вашият семеен статус:
Женен/омъжена
Неженен/необъжена
Разведен(а)
В този случай хората, загубили брачния си партньор поради смърт (вдовци и вдовици), не биха могли да дадат коректно описание на семейното си положение поради липсата на такава опция.
В подготовката на подобно проучване мнозина изследователи предпочитат да направят отговорите задължителни. Когато не са задължителни, резултатът ще бъде „питка“, в която едно от парчетата ще е „без отговор“. Макар да е коректно от гледна точка на статистиката, това понякога е в ущърб на крайния резултат.
Работата с интервали изисква спазването на „справедлива“ пропорция между тях. Когато става дума за възраст, те могат да бъдат от по 5 или 10 години например. Ако става дума за време от годината –тя трябва да да е разпределена на равни части, например на четири интервала от по три месеца, на шест интервала от по 2 месеца или три интервала от 4 месеца. Не би било коректно да се определят периоди като „януари-февруари“, „март-юни“, „август-ноември“.
Пак с вид на кръгова диаграма, но различни от гледна точка на респондента, са въпросите със скала за оценка. В тези случаи е желателно изследователят да предостави еднакъв брой, „симетрично“ разпределени, позитивни и негативни опции.
В този случай отговорите не са взаимно изключващи се. Това позволява известни обобщения при анализа. Например, ако в отрицателната част на скалата има отговор „силно недоволен“ и „умерено недоволен“, изследователят може, в определени ситуации, да ги обедини и обобщи в група „недоволни“ – за целите на своя анализ.
Важно в такива случаи е да се обмисли възможността за неутрален отговор. Статистически е редно да има подобна опция. От гледна точка на изследователя пък понякога е желателно да няма неутрални отговори. Няма общоприето правило, което да отговори на въпроса кога се допуска неутрален отговор. Това изцяло зависи от проучването, неговите цели и нужната информация. Ако е необходимо ясно мнение от респондентите, по-ефективно би било да не се включва опция „неутрално“. Въпросът, който изследователят следва да си зададе тук, е: „Ако повечето или всички респонденти дадат отговор „неутрално“, то какво ще науча аз от това?“. Ако информацията в такъв случай би била безполезна, по-добре е да не се включва подобна опция.
Не е препоръчително да се използва твърде голяма скала. Специалистите са на мнение, че обикновено скала с пет или седем степени е достатъчна. Когато се използва голяма скала с, например, оценка от 1 до 10, респондентите могат да се затруднят каква точно е „стойността“ на тяхното мнение.
Стълбчестите диаграми (на шега наричани „солети“) се използват за обозначаване на нива, за постигане на лесна сравнимост, за изброяване на различни показатели. Тук сборът от всички отговори може да много повече от 100%, а в някои случаи изобщо няма смисъл да се прави сборуване.
Например, една графика за брой пътни инциденти в квартала, разпределени по месеци, примерно би изглеждала така:
Тази подредба дава възможност при анализа да се направи сравнение по месеци, за да се търсят евентуални връзки с определени явления (метеорологични условия, празници и др). В този случай един респондент може да е претърпял повече от един инцидент и да посочи два или три различни месеца. Въпросът, който ще се покаже пред него, би изглеждал например така:
Ето още един пример за стълбчеста диаграма, при която получените отговори дават над 100%:
Въпросът отново трябва да дава възможност за вписване на повече от един отговор.
Отворените въпроси в проучванията изискват изследователите да се отнасят с повишено внимание. Важно е дали добитата информация ще е полезна и най-вече как ще се анализира и използва при обработката на данните.
Поради своя характер данни, получени от отворени въпроси, не са удобни за обработка. Те са лишени от „статистическа значимост“.Събраната богата, разнородна информация може да е за предпочитане по отношение на качеството, но при големи изследвания с множество респонденти обемът на тези данни може да се окаже непосилен за „смилане“. Не бива да се забравя и, че отнемат време за попълване.
Ако проучването е мащабно и се търси конкретна, статистически годна за обработка информация, за поредпочитане е да се избягват отворените въпроси.
Например при проучване на пазара за нов продукт, ако зададем въпрос от типа „Какъв нов продукт бихте желали да видите на пазара?“, респондентите биха имали твърде голяма свобода на отговор. В резултат, ще се получи разнородна маса отговори, които не подлежат на обобщение (например: „полезен“, „за лична хигиена и красота“, „летяща кола“, „готин“, „за без пари“ и т.н.) По този начин ще получим информация, която няма да помогне за решението дали да пуснем конкретен нов продукт на пазара или не. По-добрият вариант в случая би бил да оформим въпроса като затворен:
„Кой от следните продукти бихте желали да видите на пазара скоро?
а. Робот за външно миене на прозорци
б. Робот за почистване на стаи и зали
По този начин ще помогнем на фирмата-производител да определи кой от двата робота, които разработва, ще се посрещне по-добре от потребителите.
Последователността на въпросите също има значение за добиването на хубави данни – основа за качествен анализ. Специалистите предлагат няколко базови правила, общи и приложими във всички изследвания:
Да се върви от общото към конкретното
Да се преминава от по-лесното към по-трудното
Да се прелива от фактическото към абстрактното
Да се започва със затворени въпроси
Да се стартира с въпроси, пряко свързани с темата на изследването
Да не сезапочва с демографски или лични въпроси.
В заключение ето няколко препоръки:
Ако се търси информация, която трябва да може да се обощава и обработва, най-добре е да се използват затворени въпроси с множества отговори.
Ако има съмнение дали изброените възможни отговори изчерпват всички възможности за респондентите, може да се добави опцията за коментар „Друго“, за да може да се получат повече детайли.
Отворените въпроси отнемат по-дълго време за отговор и не дават много възможости за анализ, но предоставят по-богата и детайлна информация – подходящи са за малки изследвания.
Оценъчните нагласи най-добре се измерват чрез скала, а най-добриятят набор от възможности е 5- или 7-степенната скала.
Ако вече сте си представили как се оформят графиките и таблиците от едно проучване, то значи е време да изпробвате и вие своите аналитични умения – съберете достатъчно данни за обработка чрез Survey.bg и тествайте вградените в него функции за обработка на информацията!