Точността и валидността са най-важните параметри на всяко проучване. Трябва да се признае обаче, че в емпиричните изследвания много често, да не кажем всякога, има грешки и отклонения. Защо говорим за тези неща като за две различни явления? Каква е разликата между грешка и отклонение?
Грешка
Грешка в проучването се явява всяка разлика между цифрите, добити чрез проучването сред представителна извадка от дадена група,и реалните цифри за цялата група. Например, ако провеждаме проучване за предпочитанията на потребителите към шоколада и установим, че 20% от хората обичат шоколад с млян лешник, а реално всеки трети човек обича такъв шоколад, то в случая говорим за грешка. При това въпросната грешка е от порядъка на 13% (проучването сочи 20%, а реално са около 33%).
Причината за появата на такъв вид грешка се крие във факта, че представителната извадка (подборка от представители на дадена група, която е обект на изследване) никога не съответства 100% на структурата цялата група. Например, ако в дадено предприятие работят 1000 души, от които 750 са жени и 250 са мъже, а извадката се състои от 10 души, то няма как да имаме 7 и половина жени и 2 и половина мъже! Тогава ще се работи със съотношение 8 към 2 или 7 към 3. Това неизменно ще доведе до грешка в резултатите.
Този тип грешки не могат да се избегнат напълно. Не и докато изследванията се провеждат чрез представителни извадки. Една извадка никога не може да представлява перфектно копие на цялата изучавана група хора! В същото време е почти невъзможно да се изучава цялата група. Това би било ужасно скъпо и времеемко. Ако вземем за пример изследванията на партийните предпочитания на населението при избори, то винаги данните на специализираните изследователски агенции се различават от резултатите, които в крайна сметка виждаме на изборите. Това е така, защото агенциите не могат да анкетират всичките 3 милиона гласуващи граждани, а вместо това анкетират 1000 или 2000 души. По съотношението между тяхните нагласи се съди за настроеията сред всичките 3 милиона гласоподаватели.
В статистическата наука са разработени статистически методи и начини за изчисляване на този вид грешки и са приети допустими проценти на грешката за различи видове проучвания.
Отклонение
Отклоненията представляват неточности в получените от дадено проучване данни, които обаче са систематични. Те произлизат от проблеми с конструкцията и структурата на анкетата. Иначе казано, това са изкривявания на резултатите, породени от самата анкетираща организация.
Има различни видове отклонения. Някои се получават от самите отговори в анкетите, други – от начина на задаване на въпросите, трети – от намесата на анкетьор и др. Отклонения поражда дори липсата на отговори.
Например, ако зададем въпроса„Дългогодишен пушач ли сте?“, това може да доведе до отклонение. Реално който и от двата отговора да подберем – „да“ или „не“ – все ще е потвърждение, че пушенето е част от ежеднеивто ни. Тук изобщо не се допуска възможността респондентът да е непушач!
Подобна неточност се нарича систематична, защото много респонденти ще се повлияят от тази неправилна конструкция на въпроса.
Отклоненията, за разлика от статистическите грешки,нямат „допустими граници“. Те изкривяват цялото проучване и го правят невалидно. Ето защо всеки изследовател трябва да внимава много и да не допуска отклонения в своето проучване.
Няколко примера за отклонения са сложните въпроси, двойните въпроси и сугестивните въпроси в анкетните карти.
Необходимият компромис
Разликата между статистическите грешки и отклоненията трябва да се знае добре от всички изследователи, защото резултатът от неразбирането между двете на практика означава много загубено време, усилия и пари и в крайна сметка невалидни изводи.
Както казахме, извадките не могат да бъдат перфектна „снимка“ на моментното състояние на цялата изследвана група. Независимо колко внимателно се подбира „подборката“ и колко много хора участват в нея, винаги ще има процент на грешка. Тъй като прочуването не се базира на преброяване (събране на отговори от абсолютно всеки член на изследваната група), то не можем да сме сигурни, че истинските стойности, добити чрез извадката, са идентични с резултатите за цялата група.
Затова статистическата наука допуска определени граници на приемливите грешки. Това е рамка, която позволява на изследователите да имат известна сигурност в своите резултати.
Другояче стоят нещата при отклоненията. Поради своя систематичен характер не може да се приеме, че има примлива граница на погрешността на резултатите. Отклоненията генерално изкривяват данните. Те тласкат добитата информация в посока, крайно различна от истинската. Поради тази причина трябва да се направи всичко възможно да се избягват.
Накратко казано, статистическата грешка е неточност в данните, която сме склонни да приемем, допускайки я в определени, приемливи граници, докато отклоненията трябва да се избягват на всяка цена.
Сега, когато вече знаете каква е разликата между грешка и отклонение в проучванията, конструирайте свое собствено изследване в Survey.bg.