„…Спряхте ли да крадете автомобили?“ пита адвокатът в съдебната зала, вперил остър поглед в обвиняемия. Какво да каже клетият крадец? Ако отговори „да“, в ушите на съдията ще прозвучи като „…крадях автомобили, но после спрях“. Тоест, ще е признание. Ако каже „не“, още по-зле – ще потвърди, че все още „е в занаята“.
Този въпрос в статистическата наука се нарича „зареден“ въпрос. Подобно на заредено оръжие, той е много опасен и, както можем да се досетим, задаването на „заредени“ въпроси е същинско изкуство, около което се върти професионалният живот на не един и двама специалисти от различни области.
Сугестивни въпроси
Сугестия означава внушение. Сугестивните въпроси са такива, които внушават точно определена нагласа и провокират точно определен отговор. Можем да ги наречем още подвеждащи или „натоварени“.
„Смятате ли, че е редно парите на данъкоплатците да се изразходват за реклама на съмнителни политически партии?“
Че кой би отговорил положително на това! Съвсем естествено е тук човек да даде отрицателен отговор. Ето как изследователят, чрез начина на задаване на въпроса, подбужда към точно определен отговор.
„Според Вас, липсата на уважение от страна на учениците към техните учители влияе ли на ежедневните методи на преподаване в училище?“
Това е друг въпрос, който също внушава конкретно отношение. Той създава емоционална нагласа – респондентът бива емоционално „зареден“. По този начин се провокира точно определен отговор. Използвайки създадената емоционална нагласа, въпросът притиска респондента „до стената“ и не му дава свобода да изрази личното си виждане.
Ето още един пример:
„Специалистите казват, че хората трябва да правят покупки на базата на информиран избор. Съгласни ли сте?“
В този въпрос прозира убеждението, че ако не сме съгласни, значи сме глупави. Та нали експертите казват така? Това също е форма на подвеждане.
Кога се получава сугестивен въпрос
Задаването на сугестивен / подвеждащ / зареден въпрос се случва лесно, когато се провежда маркетингово проучване и се търси потвърждение на точно определена теза.
По правило добрата подготовка за едно изследване изисква организаторът да е формулирал добре целите на проучването си. Ако си е свършил добре работата, възможно е той да разполага с конкретни тези, които следва да бъдат проверени чрез анкетата. Точно оттук идва тази често срещана грешка. Директното пренасяне на тезата във въпросника, търсейки потвърждение или отхвърляне, може да доведе до задаването на сугестивен въпрос.
Риск за цялото проучване
Сугестивният въпрос подтиква респондента към точно определен отговор. Излишно е да се казва, че това води до събирането на неверни и ненадеждни данни. Хората са податливи на влияние и склонни към посочване на „правилния“ отговор, така че лесно могат да бъдат вкарани в руслото на дадена теория.
За предпазване от такива ситуации може да се приеме правилото, че никой въпрос не бива да има „правилен“ и „грешен“ отговор.
Признаци и характерни особености
Характерно за сугестивните въпроси е наличието на определени словесни конструкции. Често пъти те започват с „Вярно ли е, че…“, „Ще се съгласите ли, че….“ „Можете ли да потвърдите, че….“ В други случаи първо бива изложено твърдението, а след това се търси съгласието: „Специалистите казват, че хората трябва да правят покупки на базата на информиран избор. Съгласни ли сте?“
В други случаи можем да се натъкнем на конструкции от типа на „Много хора са убедени, че….“, „Научно доказано е, че ….“ или „Известен факт е….“ Възможно е да си имаме работа със сугестивни въпроси и тогава, когато в тях има фрази като „все още“, „все пак“, „нали“ и др.
Изрази като тези създават емоционална нагласа у респондента. Ако той няма смелостта да противоречи на авторитета или да се опълчи срещу общоприетото (мнозина казват, че), то той неволно изкривява своя отговор.
Какъв би бил правилният подход?
Въпросите трябва да се задават неутрално. Ако се върнем при нашия обвиняем в съда, то където адвокатът всячески се опитва да изкопчи потъврждение за кражбите на коли, коректният статистик би трябвало да зададе въпрос така: „Крали ли сте някога коли?“
Заредените въпроси – зареден пистолет
Заредните въпроси са „заредени“ с твърдение или предположение, което е прикрито под формата на въпрос. Чрез своята конструкция обаче въпросът де факто не дава избор на респондента – принуждава го да потвърди тезата, с която човекът реално може и да не е съгласен. Например:
„Цената ли Ви накара да спрете да използвате самобръсначки с единично ножче?“
Дали ще каже „да“, или „не“, респондентът тук е принуден да се съгласи с твърдението, че е използвал самобръсначки с единично ножче. Нещо повече, тук важи презумпцията, че човекът пред въпросника се бръсне – но какво тогава следва да отговори мъж, който поддържа дълга брада?
Ако отговори да, той ще потвърди, че е използвал самобръсначки с единично ножче и вече е спрял. Ако отговори не, това ще значи, че все още използва такава.
Респондентът, в най-добрия случай, ще прескочи този въпрос – стига да има техническата възможност за това. Ако обаче софтуерно е зададено този въпрос да е задължителен, то изследователят със същата сила на задължителност ще получи безкрайно грешна картина на употребата на самобръсначки с единично ножче.