„Смятате ли, че дистрибуцията на слабоалкохолни напитки с плодов вкус е адекватна?“
Изправени пред задачата да дадат такава оценка, по-търпеливите хора навярно биха започнали да размишляват. По-нетърпеливите сигурно ще затворят страницата с въпроса и ще преминат към други занимания. И ако това е нашето онлайн-изследване, вече имаме сериозен проблем. Едните не знаят какво да отговорят, а другите просто прескачат въпроса…
Сложните въпроси са капан, в който лесно може да попадне всеки изследовател, запретнал ръкави в подготовка на своето проучване.
Сложни въпроси
Сложните въпроси, както подсказва името им, звучат сложно и могат да останат неразбрани от респондентите. Избягването им е важно за всички проучвания, в които специалист (или група специалисти) търси мнението на широка аудитория. Това може да са изследвания в областта на маркетинга, но също така и в сферата на образованието, човешките ресурси и др.
На пръв поглед горният въпрос изглежда ясен и лесен – или дистрибуцията е адекватна, или не е. От една страна обаче не е ясно от каква гледна точка трябва да се оцени дистрибуцията. Докато доставчикът на плодови бири смята, че неговата мрежа е достатъчно добре развита, то обикновеният купувач може да нервничи, че трудно намира бира с плодов вкус в околните магазини.
От друга страна самият език на въпроса е такъв, че не всички ще разберат какво се пита. Като започнем от израза „слабоалкохолни напитки с плодов вкус“, което всъщност е „плодова бира“ или „бира с вкус на плод“ – и стигнем до общата конструкция на въпроса, всичко звучи твърде сложно.
За избягването на сложните въпроси на първо място човек трябва да се запита какво точно иска да узнае с питането си. След това е достатъчно да го „облече“ в думи прости, достъпни – общоприети и лесно разбираеми за възможно най-много хора.
Неясни въпроси
„Какво мислите за паркирането?“
Това запитване е объркващо, защото за респондента не става ясно какво точно се очаква да каже. Дали става дума за наличните места за паркиране в центъра на града? Дали касае способностите на шофьорите да паркират коли? Дали иде реч за отражението на процеса по паркиране върху здравината на автомобила? Възможно е да става дума за това, че паркираните по тротоарите коли пречат на пешеходците и особено на майките с детски колички.
Ето още един пример за неясен въпрос, макар да изглежда прост и лесен:
„Колко често ремонтирахте колата си през последната година?“
На пръв поглед питането е ясно и просто. Но някои ще отговорят колко пъти сами са ремонтирали колата си през последната година, а други ще включат и това колко пъти са я карали на ремонт при майстор. За собственика на автосервиз, който провежда проучване, тази малка разлика има огромно значение.
Многословие и примери
Впускането в много конкретизиране и сложният изказ пък носят в себе си и други рискове. Ето един пример:
„Следващият ни въпрос касае дейностите в дома, които изискват физическо усилие. Под дейности, които изискват физическо усилие, имаме предвид такива като копаене на земята в градината, сечене на дърва, тупане на килими, местене на мебели и др. Колко често извършвате дейности, които изискват физическо усилие, в рамките на седмицата?“
Този ужасно дълъг въпрос, освен че отнема доста време за четене, вкарва мислите на респондента в определено русло. Изброяването на различните дейности очевидно има за цел да да изясни какво точно се има предвид под физическо усилие. Да, ала примерите фокусират вниманието на респондента върху точно определени действия. Те извикват в съзнанието представи, които човекът неволно сортира: да, това правя, не, това не правя… Така може да се окаже, че анкетираният, който определено се занимава с домашни занятия, изискващи физическо усилие – например реже дървета в двора – не намира „своя“ отговор сред изброените примери и отговаря отрицателно.
Излишно е да се казва, че това води до изкривяване на крайните резултати от проучването. В този смисъл конретизирането и посочването на примери се доближават малко и до т. нар. сугестивни въпроси (виж повече за сугестивни въпроси) и с тях трябва да се борави изключиелно внимателно.
Как би следвало да зададем въпросите правилно?
Ако е върнем на примерите по-горе, то ето как би било добре да попитаме:
„Лесно ли намирате плодови бири, когато искате да си купите?“
„Какво е вашето мнение за състоянието на зоните за паркиране в центъра?“
„Колко често през последната година ремонтирахте колата си в автосервиз?“
„Следващият ни въпрос касае дейностите в дома, които изискват физическо усилие. Като такива следва да се разглеждат дейности, които ви карат да се чувствате уморен(а), ако ги практикувате повече от 15 минути. Колко често в рамките на една седмица извършвате дейности, които изискват физическо усилие?“
Капани има и за „напредналите“
Никой изследовател не е застрахован срещу капаните на сложността във въпросите. Нека отговорим на запитването от едно медицинско проучване: „През последните 12 месеца колко често сте се виждали или сте говорили по телефона с личния си лекар относно емоционалното си здраве?“
Този въпрос изглежда съвсем наред. Учени обаче са установили силно отклонение в получените резултати. Проблемът идва оттам, че повечето респонденти се фокусират върху израза „сте говорили по телефона с личния си лекар“. Неволно тази фраза „натежава“ в общата структура на въпроса и канализира вниманието в тази посока. Резултатът е, че до съзнанието на респондентите достига въпросът „През последните 12 месеца колко често сте говорили по телефона с личния си лекар относно емоционалното си здраве?“ и естествено мнозинството отговори са „нула“.
Подобен въпрос би следвало да се зададе така:
„През последните 12 месеца колко често сте се виждали или сте говорили с личния си лекар относно емоционалното си здраве?“