Отклонения заради липса на отговори в проучванията се получават тогава, когато някои респонденти изберат да неучастват в дадена анкета. Отклонение може да даде и липсата на отговори на един или няколко конкретни въпроса от дадено изследване.
Докато отклоненията заради неправилно конструирани въпроси и заради намеса на анкетьора са изцяло подвластни на изследователите, то липсата на отговори изглежда по-скоро зависима от самите респонденти. Но не съвсем! Тъй като отклоненията заради липса на отговори се дължат на недостатъчен брой респонденти, участвали в анкетата, то изследователите могат да вземат мерки, за да намалят вероятността да не получат отговор.
Изкривяване на извадката
Този вид отклонения са проблематични поради две основни причини.
Първо, създава се отклонение в представителната извадка. Традиционно извадката следва определена пропорция, за да постигне съответствие с цялата изследвана група. Например, ако се прави проучване сред миньорите в страната, нужно е да се спази съотношението между отделите възрастови групи – в извадката те трябва да са представени в такава пропорция, в каквато са съотношенията сред цялата миньорска общност в страната. Ако обаче по-възрастните миньори се откажат от анкетата, това ще означава повече отговори от по-млади колеги. Ще излезе, ще миньорите са все млади хора. Това на свой ред ще доведе до цялостно изкривяване на картината. Накратко, извадката вече не представителна. Тя не може да представя групата, от която е извадена. Следователно валидността, приложимостта и точността на данните са компрометирани.
Второ, извадките трябва да са с определен размер. Той пряко зависи от проучването. Ако извадката е прекалено малка, то всеки „празен“ отговор означава, че изследователят вече не разполагаме с достатъчно информация, за да направи съответната статистическа интерпретация на данните. Например, ако за проучване сред дадена група от 20 000 души нужният брой респонденти е 200, и проучващият изпрати точно 200 анкети, но само 50-60 от тях му отговорят, то извадката не може да е представителна. Статистически не е редно да се съди за 20 хиляди души по мнението на 50-60 от тях. Валидността и ползата от проучването са унищожени.
Причини за неучастие
Може да има много причини респондентите да не попълнят анкетата или някой определен въпрос от нея.
Респондентите може да са забравили за проучването или да са били твърде заети, когато са получили анкетата.
Възможно е някои респонденти да решат, че анкетата е твърде дълга и сложна, за да участват.
Проблем за участието може да се окаже техничната част от анкетата – респондентите може не знаят как да стартират въпросника или как да навигират в него.
Някои проблеми са валидни и за хартиените анкети – неразбираеми инструкции, лошо формулирани въпроси, или продължителността на анкетата.
Намаляване на условията за липса на отговори
1. Хубаво е анкетата да започва с ясна и точна покана и обяснение за целта на проучването. Каква е причината за провеждането му? Какви ще са ползите от изследването? А каква е причината за драгия респондент да отдели няколко минути от своето лично време и да участва?
2. Желателно е да има ясни и разбираеми инструкции как се попълва анкетата. Това касае технически манипулации като как се навигира из въпросника, може ли човек да се върне назад, как да излезе от анкетата, как може да поправи отговора си. Ако има задължителни въпроси, те трябва да бъдат ясно обозначени!
3. Ако някои от респондентите не са отговорили, добре е да им се напомни за анкетата чрез електронно писмо или друга форма на подсещане. Възможно е някои респондентите просто да са забравили за анкетата, ако в момента на получаване са били твърде заети. Чрез повторна покана за участие изследователят може да е спокоен, че всички респонденти знаят за проучването и не са го забравили.
4. Винаги е добре да се използва някаква форма на стимулиране на участието. Дребен подарък като например ваучер за отстъпка или символичен предмет биха свършили работа. Разбира се, това зависи от възможностите на изследователя. Мотивиращо за участниците действа и самото обявяване на резултати от анкетата.
5. Конфиденциалността на проучването и събраната информация трябва да са винаги дебело подчертани. За респондентите е важно да знаят кой и кога ще използва резултатите, как ще се съхраняват и кой ще има достъп до данните.Спокойствието по този въпрос може да „отключи“ участието на мнозина!
6. Колкото по-къса и лесна е една анкета, толкова по-голям е шансът да участват повече респонденти. Твърде дълга и сложна анкета води до умора и отегченост у респондентите, което от своя страна кара някои от тях да се откажат. Защо да ги губим поради такава прозаична причина?
Въпреки желанието с едно проучване да се добие възможно най-много информация, желателно е анкетата да отнема около 5 минути. Прието е, че за 1 минута човек може да отговори на 3 до 5 затворени въпроса или на един отворен.
7. Въпросите и отговорите трябва да са логични и последователни. Хаотичността сред питанията може да създаде объркване и да откаже някои респоденти. Самите въпроси е нужно да са „статистически валидни“, тоест всеки човек да може да открие „своя“ верен отговор сред предложените му възможни варианти. Ако респондентът се почувства принуден да посочи отговор, който не съответства напълно на неговите нагласи и виждания, това може да го накара да се откаже от цялата анкета.
И накрая един съвет: хубаво е анкетата да се тества, преди да се разпрати до респондентите. Това може да се случи с помощта на колега, приятел, роднина. Пробното попълване има за цел да установи дали въпросите са разбираеми, дали попълването е лесно и бързо, понятни ли са инструкциите и колко време отнема попълването на въпросника.
Създайте Вашата анкета и се опитайте да съберете отговори от 100% от респондентите чрез Survey.bg!
Акоискате да научите петте най-важни стъпки за конструиране на въпросника, запознайте се с най-важното за съставянето на пазарно проучване с инструментите на интернет – бързо, гъвкаво и разбираемо.