Ректори и директори следят имиджа на училища и ВУЗ-ове чрез онлайн изследвания

Имиджът на едно училище или университет е това, което мислят и чувстват за него родителите, учениците, студентите, завършилите, кандидатите, учителите и останалият персонал. Всяка група го вижда по свой начин и цени различни неща. Измерва се с онлайн анкета: веднъж годишно, по едно и също време, задавате на всяка група едни и същи няколко въпроса и четете отговорите група по група. Тук „имидж“ и „репутация“ означават едно и също: как виждат учебното заведение собствените му групи, а не „общественото мнение“. Статията е за директори на училища и детски градини, ректори и декани, звена по качество и прием, обществени и студентски съвети: кого да попитате, какво да питате, колко често и как да прочетете резултатите честно.

Най-важното

• Питайте всяка група отделно, със своя анкета и с едни и същи основни въпроси, за да можете да сравнявате групите.
• Измервайте веднъж годишно по едно и също време, а след голяма промяна или инцидент – с кратка анкета със същите формулировки.
• Не обещавайте анонимност: кажете кой вижда отделните отговори и показвайте само групи и клетки на таблица с поне 10 отговора. Учениците питайте пряко от около 11-годишна възраст, доброволно и след като проверите правилата на училището за съгласието.
• Първо вижте кой е отговорил, после какво е отговорил; едва тогава сравнявайте групите и годините.

Защо да измервате имиджа, вместо да го предполагате

Защото мнението на ръководството е само една от гледните точки, а онова, което оформя имиджа, не винаги е това, на което училището залага. В 11-те държави и икономики, в които родителите на 15-годишните ученици са попълнили родителския въпросник на PISA 2012, много родители са посочили, че при избора на училище ценят репутацията или безопасността му повече от академичните резултати (ОИСР, PISA in Focus № 51, 2015).

Анкетата ви трябва най-вече в четири случая: преди решение, което засяга всички (например въвеждането на карти за контрол на достъпа); след инцидент, станал публично достояние, като сбиване между ученици; когато една паралелка, специалност или факултет привлича по-малко кандидати от останалите; и когато броят на записаните намалява.

Кого да попитате и какво може да ви каже всяка група

Всяка група вижда различна част от училището, затова питайте всяка отделно, със своя кратка анкета. Поканете цялата група, а не няколко паралелки. Тогава не изчислявате допустима грешка и остава само въпросът кой е отговорил.

Така са устроени и анкетите за училищния климат на Министерството на образованието на САЩ: отделни въпросници за учениците от прогимназиалния и гимназиалния етап, за учителите, за непедагогическия персонал и за родителите, всички за едно и също училище.

Затова направете отделна анкета за всяка група, а не една обща с въпрос „Кой сте вие?“. Създайте анкетата за първата група, после при нова анкета отворете „Използвай предишна анкета“, изберете я под „Копирай анкета“ и редактирайте копието: всяка група получава свой линк и свои резултати. Формулировката може да се промени („детето ви“ вместо „вие“), но скалата, надписите ѝ и броят на степените – никога. Тогава разликата между групите е разлика във възгледите, тоест находка, а не грешка в измерването.

Родителите и учителите можете да поканите с „Изпрати по имейл“; вижте как се подготвя поканата по имейл за участие в анкета. Следенето на отговорите е изключено по подразбиране; само когато го включите, поканата свързва отговора с адреса на получателя и го казва в бележка в долния си край.

„Обществото“ или „градът“ не са група, която можете да поканите: линк във Facebook или на сайта на училището събира отговорите на онези, които сами са решили да го отворят, а не мнението на общността. Използвайте „Сподели чрез социални мрежи“ само за определена група, която нямате в списък с имейли (групата на завършилите, страницата на училищното настоятелство), и в резултатите посочете от кого идват отговорите.

Когато питате учениците

Питайте учениците пряко от прогимназията нагоре, от около 11-годишна възраст, с кратък въпросник и прости думи. За децата в детската градина и в началния етап отговарят родителите.

При изследвания с деца обикновено се очаква съгласие от родител, а се търси и съгласието на самото дете (така препоръчва международният етичен проект ERIC). Дали вашата анкета изисква писмено съгласие, зависи от правилата на училището и от действащите норми: проверете ги, преди да изпратите линка, и не го пращайте на ученици, за които съгласието липсва.

Участието е доброволно и въведението го казва: ученикът може да пропусне всеки въпрос или да спре, без никакви последици; училището не иска имена и не проверява кой е участвал. Последното е вярно само с общия линк, без въпрос за име и с изключено следене на отговорите. Не отбелязвайте „Задължителен отговор“ в анкетата за учениците и не карайте целия клас да я попълва в часа. Кажете и на учителите, че участието е доброволно.

Не показвайте клас, разделен на малки групи, например само момичетата от една паралелка. Учениците отговарят сами, вкъщи или от своето устройство, без родител или учител до тях, и никога един след друг на един и същ компютър: при настройката по подразбиране следващият вижда отговорите на предишния.

Какво да питате: общо ядро и няколко въпроса за всяка група

Задайте на всички групи едни и същи 4–6 основни въпроса, добавете 3–5 въпроса, на които може да отговори само съответната група, и един отворен. С 10–12 въпроса анкетата се попълва от телефон за няколко минути. Примерно общо ядро, което да пригодите:

Добавете един-два въпроса за профила, незадължителни и с отговор „Предпочитам да не отговоря“: за учениците и студентите – класът или курсът, за родителите – класът на детето (на най-голямото, ако са няколко), за персонала – учител или непедагогически служител (обединете ги, ако някоя група е под 10), за завършилите – периодът на завършване (например 2015–2019). Никога буквата на паралелката, преподавания предмет или друго, което в малко училище посочва конкретен човек. По въпросите за профила филтрирате в стъпки 1, 2 и 4 от „Как да прочетете резултатите“.

Питайте всяка група само за това, което знае. Ако училището въвежда карти за контрол на достъпа, учениците казват дали им е лесно да ги ползват, учителите – дали са обучени, а родителите – дали са по-спокойни за безопасността на децата си.

Отделните учители не се оценяват в тази анкета. За това има отделно проучване, например 360-градусовата обратна връзка, което служи за развитието на учителя, а не за решения за заплата или уволнение.

За чувствителни теми (тормоз, поведението на учител, инцидент) питайте с общи думи за личния опит, направете въпросите незадължителни и не питайте нищо, което може да посочи ученик. Вижте как се задават чувствителни въпроси в анкета.

Колко често да измервате имиджа на училището

Веднъж годишно, в един и същ период от учебната година, със същите формулировки, а след голяма промяна или инцидент – с кратка анкета със същите основни въпроси.

Pew Research Center съветва: за да измерите промяна във времето, не променяйте формулировката на въпросите; и редът им има значение. Без миналогодишните данни анкета след инцидент показва ниво, а не промяна. Всяка година копирайте миналогодишната анкета, както направихте копията за групите („Използвай предишна анкета“, „Копирай анкета“). Survey.bg не сравнява две анкети, затова сложете експортите от двете години един до друг.

Как да прочетете резултатите

1. Първо кой е отговорил. За всяка група сравнете броя на отговорилите с броя на поканените, а разпределението по класове или курсове – с данните на училището, и при родителите, и при учениците. Липсват учениците без устройство или интернет вкъщи. Отговарят предимно най-ангажираните родители, така че добър резултат при отговорили 20 % от родителите е резултат за тези 20 %. Вижте кога отклонението поради липса на отговори променя изводите.
2. Група срещу група. Сложете родителите, учениците и персонала един до друг по основните въпроси: ако учителите оценяват връзката със семействата много по-добре от родителите, самата разлика е находка. В една анкета филтърът („Създай филтър“, после „Покажи само отговори където“) показва подгрупа, а „Крос табулация“ кръстосва два въпроса с избор на отговор.
3. Дялове, не само средни стойности. За всеки аспект пресметнете дела на двете най-ниски оценки и подредете аспектите по него: средната стойност крие недоволното малцинство.
4. Малки групи. Показвайте група или клетка на кръстосаната таблица само ако в нея има поне 10 отговора. Survey.bg ги показва при всякакъв размер, така че проверката е ваша. При шест отговора един човек мести процента с около 17 процентни пункта.
5. Коментарите. Прочетете всички отговори на отворения въпрос, групирайте ги по теми и пребройте всяка тема. Не цитирайте нищо, по което може да се познае ученик, родител или учител.
6. Година срещу година. Сравнявайте само еднакви въпроси. Промяна от няколко пункта в малка група е шум, а не тенденция.

Преди следващата анкета кажете на всяка група какво сте научили и кои две-три неща ще направите.

Не включвайте „Резултатите от анкетата са публични“: тогава всеки с линка вижда всички отговори, включително коментарите. Вместо това приложете филтъра в раздела „Анализ“ и споделете файла от „Свали като PDF“, който следва филтъра.

Какво може и какво не може онлайн анкетата

Онлайн анкетата струва малко, стига до родителите, които не идват на родителски срещи, и до студентите, които работят, а всеки отговаря, когато му е удобно. Тя обаче има граници:

В началото на всяка анкета сложете въведение, което казва кой вижда отговорите.

Откъде да започнете

Започнете с групата, до която стигате най-лесно – обикновено родителите, а в университета студентите. Изпратете ѝ основните въпроси с въведение, което казва кой вижда отговорите, и запишете колко души сте поканили. После копирайте анкетата за следващите групи, със същото ядро. Измервайте по едно и също време всяка година и след големите промени, четете първо кой е отговорил, показвайте само групи с поне 10 отговора и кажете на хората какво ще промените.

За университет вече има готова анкета за студенти: добавете към нея общото ядро.

Още по темата

• Анкета за дистанционно обучение: какво да питате по време на курса и в края
• Онлайн анкети за работа с учащи: образователният процес и неучебните проблеми